donikaa (Доника Стоянова)
38 75
18 февр. 2015 г., 11:20

Ново начало 

  Поэзия » Другая
2861 1 5

Когато любовта от теб замине

и нямаш власт и сили да я спреш,

когато тялото без чувствата изстине

и тръпнеш, и се молиш да умреш,

тогава тръгват и последните надежди

понесли в куфар твоите мечти,

безизразно поглеждаш ги през вежди,

дали ще липсват... може би... преди...

В душата ти пустинни урагани

запяват водевил за любовта,

а болката от всичките ти рани

ще им приглася тихо през нощта.

Застанал до  ръба на пропастта

със сетни сили вятъра хвани,

смени посоката, смени му песента

не бягай от живота... остани.

От утрото надежда си вземи,

със спомените си заший душата,

ще има кръпки,даже ще боли,

но ще си горд - преборил си Съдбата!

© Доника Стоянова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Застанал до ръба на пропастта
    със сетни сили вятъра хвани,
    смени посоката, смени му песента
    не бягай от живота... остани.

    Много ми хареса!
  • "В душата ти пустинни урагани
    запяват водевил за любовта,
    а болката от всичките ти рани
    ще им приглася тихо през нощта."

    Много ми хареса! 6 от мен!
  • Харесах това "Ново начало".
    Поздравления, Доника.
  • "не бягай от живота...остани." Трудно е, но трябва да преборим своята съдба ! Хареса ми! Поздрав!
  • Хареса ми. Всеки край е ново начало.
Предложения
: ??:??