Ново начало
Когато любовта от теб замине
и нямаш власт и сили да я спреш,
когато тялото без чувствата изстине
и тръпнеш, и се молиш да умреш,
тогава тръгват и последните надежди
понесли в куфар твоите мечти,
безизразно поглеждаш ги през вежди,
дали ще липсват... може би... преди...
В душата ти пустинни урагани
запяват водевил за любовта,
а болката от всичките ти рани
ще им приглася тихо през нощта.
Застанал до ръба на пропастта
със сетни сили вятъра хвани,
смени посоката, смени му песента
не бягай от живота... остани.
От утрото надежда си вземи,
със спомените си заший душата,
ще има кръпки,даже ще боли,
но ще си горд - преборил си Съдбата!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Доника Стоянова Все права защищены
