10 авг. 2008 г., 02:58

Ново начало

1K 0 2

          Ново начало

Мило мое, ти промени моя ден,
който беше мрачен и студен.
В онзи зимен ден, в който те видях,
аз за тебе силно закопнях.

Всичко почна на шега,
но прерасна в силна любовта,
мислех си, че  любовта ни няма как да грее
и вечно в душите ни ще тлее.

Голямото разстояние
виновно е за нашето страдание,
но ще преборим ний всички пречки,
ще докажем, че обичаме се нечовешки.

Искам аз да те прегърна
и в реалността да се не върна.
Вечно с теб да бъда,
щастието си да не пъдя.

Вечно тебе да целувам,
на косите ти да се любувам,
твоите очи да греят все така,
да ми вдъхват живот със свойта красота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Батев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...