10.08.2008 г., 2:58

Ново начало

1K 0 2

          Ново начало

Мило мое, ти промени моя ден,
който беше мрачен и студен.
В онзи зимен ден, в който те видях,
аз за тебе силно закопнях.

Всичко почна на шега,
но прерасна в силна любовта,
мислех си, че  любовта ни няма как да грее
и вечно в душите ни ще тлее.

Голямото разстояние
виновно е за нашето страдание,
но ще преборим ний всички пречки,
ще докажем, че обичаме се нечовешки.

Искам аз да те прегърна
и в реалността да се не върна.
Вечно с теб да бъда,
щастието си да не пъдя.

Вечно тебе да целувам,
на косите ти да се любувам,
твоите очи да греят все така,
да ми вдъхват живот със свойта красота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Батев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...