Aug 10, 2008, 2:58 AM

Ново начало

  Poetry » Love
1K 0 2

          Ново начало

Мило мое, ти промени моя ден,
който беше мрачен и студен.
В онзи зимен ден, в който те видях,
аз за тебе силно закопнях.

Всичко почна на шега,
но прерасна в силна любовта,
мислех си, че  любовта ни няма как да грее
и вечно в душите ни ще тлее.

Голямото разстояние
виновно е за нашето страдание,
но ще преборим ний всички пречки,
ще докажем, че обичаме се нечовешки.

Искам аз да те прегърна
и в реалността да се не върна.
Вечно с теб да бъда,
щастието си да не пъдя.

Вечно тебе да целувам,
на косите ти да се любувам,
твоите очи да греят все така,
да ми вдъхват живот със свойта красота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Батев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....