Aug 10, 2008, 2:58 AM

Ново начало

  Poetry » Love
999 0 2

          Ново начало

Мило мое, ти промени моя ден,
който беше мрачен и студен.
В онзи зимен ден, в който те видях,
аз за тебе силно закопнях.

Всичко почна на шега,
но прерасна в силна любовта,
мислех си, че  любовта ни няма как да грее
и вечно в душите ни ще тлее.

Голямото разстояние
виновно е за нашето страдание,
но ще преборим ний всички пречки,
ще докажем, че обичаме се нечовешки.

Искам аз да те прегърна
и в реалността да се не върна.
Вечно с теб да бъда,
щастието си да не пъдя.

Вечно тебе да целувам,
на косите ти да се любувам,
твоите очи да греят все така,
да ми вдъхват живот със свойта красота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Батев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...