Ново постоянство
На криле от надежди се нося
и тихо страха побеждавам.
С поглед – пронизващ мъглата,
и нея, и мъката си отминавам.
На усмивки се уча от днес
и се раждам със своята зима.
Отново – за да поблестя и аз
с блясък ненужен, но нека го има.
Напролет на птиците ще се усмихвам
и ведро ще им пея през усмивка.
А миналото – зловещо червеникаво,
ще закрия с нежно бялата покривка.
На себе си ще обещавам всичко,
но не на себе си ще го дарявам.
Летях във самота достатъчно.
От днес решавам да не страдам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвет Все права защищены
