Новогодишно
Започвам да пиша. Светът е красив,
онлайн светват елхите,
животът добър, справедлив,
в реалност стават мечтите.
Добрият старец в шейната реди
подаръци, чувал изненади.
Еленът, рогатият, с копита тупти
и чака да литне в земи непознати.
До тук с красотата, животът е друг,
студ е обхванал душите.
Къде са гирляндите, елхата, детският вик
останаха в миналото, там, при бащите.
Свободни сме били. Няма я. Свободата избяга.
Демокрация? За партии много царство настана
България за подаяние ръка си протяга,
срещу чуждоземците самотна остана.
Пред контейнер затрупан несретник стои
във дрипи, брадясал, ръката саката
рови, прехвърля за шепа трохи
но горд е, демократ и свободен, европейска – душата.
Декември,2016
Варна, Гавраил
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гавраил Йосифов Все права защищены
