6 мая 2018 г., 15:01

Новото добро

662 3 2

Защо сърце ми е, ако боли ме?

Нали е то да носи топлина,

която ний на други да дариме

и тъй да стоплим нечий сърца.

 

Защо душа ми е, ако е празна,

неносеща ни милост, ни мечти?

Нима е тази празнота заразна,

прихваната от чуждите души?

 

Не ща да знам, аз вече уморих се,

в сърцето и в душата наедно,

като в черупка целия присвих се,

да дойде искам новото добро!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Lia! Винаги съм смятал, че трябва да се обръщаме повече към себе си за да разберем живота и то с искреност и честност! Поздрави от мен!
  • Думи за дълбочината на чувствата.Хубаво е човек сам да води диалог със себе си.Искрено, благодаря за стиховете!Хубав ден!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...