25 мар. 2010 г., 20:31
Някак... сухо по мен не остави
Превалява. Водата искри
под наситени черни воали,
някак… сухо по мен не остави.
По-горещи от сънена жар
и по-тежки от стари камбани,
някак… чужди са мокрите длани.
Ти не си този дъжд отмалял
и не аз потрепервам под него,
някак… друг от сърцето ми стене.
Тя не е тази нощ от съня
и не той е сънят от нощта ми,
някак… някой нахлу помежду ни.
Ти не си, аз не съм… Аз ли съм?
Някак… виждам през тези очи,
някак аз съм, но ти… не си ти…
© Ася Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Оригинално!
Хареса ми! -
Благодаря, че наминахте
Гевс, ако неразпознаването стане перманентно, тогава е проблем
Смешко, самата идея, че може да е необходимо, си е страшничка
Ив, мерси. -
това си е страшничко
но необходимо
хареса ми -
понякога "совите не са това, което са"
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Тони, аз също оставям някои мои неща непроменени, за да виждам разликата в писането си. Освен това, след много промени и корекции, често се оказва, че направо съм написала друг стих. С времето идеята, която съм имала в началото, се е размила, направила е място на друга и това дава отражение в редакцията. Най-вероятно се дължи на неумението ми да редактирам