25 mar 2010, 20:31

Някак... сухо по мен не остави

  Poesía
840 0 5

Превалява. Водата искри

под наситени черни воали,

някак… сухо по мен не остави.

 

По-горещи от сънена жар

и по-тежки от стари камбани,

някак… чужди са мокрите длани.

 

Ти не си този дъжд отмалял

и не аз потрепервам под него,

някак… друг от сърцето ми стене.

 

Тя не е тази нощ от съня

и не той е сънят от нощта ми,

някак… някой нахлу помежду ни.

 

Ти не си, аз не съм… Аз ли съм?

Някак… виждам през тези очи,

някак аз съм, но ти… не си ти…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ася Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря.
    Тони, аз също оставям някои мои неща непроменени, за да виждам разликата в писането си. Освен това, след много промени и корекции, често се оказва, че направо съм написала друг стих. С времето идеята, която съм имала в началото, се е размила, направила е място на друга и това дава отражение в редакцията. Най-вероятно се дължи на неумението ми да редактирам
  • Оригинално!
    Хареса ми!
  • Благодаря, че наминахте
    Гевс, ако неразпознаването стане перманентно, тогава е проблем
    Смешко, самата идея, че може да е необходимо, си е страшничка
    Ив, мерси.
  • това си е страшничко

    но необходимо


    хареса ми
  • понякога "совите не са това, което са"
    Поздрав!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...