Някак... сухо по мен не остави
Превалява. Водата искри
под наситени черни воали,
някак… сухо по мен не остави.
По-горещи от сънена жар
и по-тежки от стари камбани,
някак… чужди са мокрите длани.
Ти не си този дъжд отмалял
и не аз потрепервам под него,
някак… друг от сърцето ми стене.
Тя не е тази нощ от съня
и не той е сънят от нощта ми,
някак… някой нахлу помежду ни.
Ти не си, аз не съм… Аз ли съм?
Някак… виждам през тези очи,
някак аз съм, но ти… не си ти…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ася Всички права запазени
