Някакво усещане без име
Някакво усещане без име
у мене нарисува красота,
издигна ме над битовата зима
високо
над баналните неща.
Душата си не можех да позная -
пораснаха й смисъл и крила,
а светлината имаше позлата,
по-ярка,
завладяваща духа...
Усещането беше като чудо!
Откраднат рай
сред градска сивота...
Загубих се за малко.
Пълна лудост!
Но лудите
откриват същността.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Руми Бакърджиева Все права защищены
