Някакво усещане без име
Някакво усещане без име
у мене нарисува красота,
издигна ме над битовата зима
високо
над баналните неща.
Душата си не можех да позная -
пораснаха й смисъл и крила,
а светлината имаше позлата,
по-ярка,
завладяваща духа...
Усещането беше като чудо!
Откраднат рай
сред градска сивота...
Загубих се за малко.
Пълна лудост!
Но лудите
откриват същността.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Бакърджиева Всички права запазени
