ruba
313 результатов
А ти изплакваш нашата вина.
Невидимо помагаш по пътеки,
в които сме навели рамена.
Повдигаш нежно вярата на всеки.
Сърцето ти е цяло чистота, ...
  470 
Не! Няма победители, когато
издишаме и вдишваме омраза.
Отричаме докрай, неосъзнато
това, което трябва да опазим:
че скъпо сме изкупени за рая… ...
  499 
Животът е обрати и надежда,
изпъстрен от преливащи неща.
През хиляди потоци ни превежда,
ала след дни на тежка сухота.
Въвлечени в поредица от битки, ...
  208  11 
„ Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха.” /Йоан 1:11/
Не Те познаха, Господи, а Ти
обичаше до дъно и палача.
И не разбраха колко Те боли,
задето грях света ни е затлачил. ...
  300 
Порой от мисли. И порой навън.
Безкрайно много локви по трасето
към смисъла наяве и насън…
Удавих за пореден път сърцето!
И идвам с уморени сетива. ...
  202 
А ангелите още са до нас,
дори когато всичко помътнява
и е мухлясал истинският квас,
сърцата ни обида изтощава;
когато изкушени от върха, ...
  643 
Направих равносметката. И тръгвам
да искам прошка, да поемам дух…
Душата ми на болката обръгна,
превързах я и в обич я обух.
Изглежда по-щастлива от когато ...
  320 
Не угасяй Духа, Който идва за мир и причастие.
Успокой си душата, ранена в човешки сплетни.
Укроти мисълта си, оплела мечтите за щастие,
посадени от чужди идеи, поени с вини…
Застани в тишината на утрото. Взри се в нетленното – ...
  316 
Събуждам се... Отново заваля!
Мирише на божурена надежда.
Пои земята Господ и изля
във всяка капка цялата Си нежност,
а аз отварям мисли и стъкла - ...
  351 
Вкусът е блудкав. Слънцето е в мрак.
Мирише на погубени надежди.
Повяхва неполиваният злак
и мислите към ада те повеждат –
в обятия на страшна самота, ...
  455 
Безименен си ти дори в душата –
и там владеят чужди правила…
Завиждаш, че високо в небесата
се реят непокорно хвърчила.
Те нямат граници и са красиви ...
  327 
Претворихме живота си в нещо тотално различно,
изменихме от корена истини без да щадим
до етапа, когато изгубваме всяка логичност,
до момента, от който потичат отровни води.
И е сиво до болка, където сме сели надежда. ...
  551  10 
„…и ето, Аз съм с вас през всички дни
до свършека на света. Амин.”/Мат. 28:20/
Самотата е страшна измама, приятелю!
Никой никога не е наистина сам.
Сред обиди, тревоги и болки изстрадани ...
  345 
Поникнали са алени божури –
приличат на обичащи сърца,
но истината в нас се прекатури
и ни превърна в хора без лица.
Липи ухаят свежо до премала, ...
  591  11 
  882 
Отдавна не умея не летя.
Обидата притегля към земята.
Ти знаеш, Боже, болната душа
не може да настигне хвърчилата;
тежат ѝ непростените неща ...
  361 
Спасявам се от тази суета,
която ми ограби чистотата
и вече не умея да летя
свободно и високо като вятър…
Спасявам се от хиляди очи, ...
  653 
На всяка от дъщерите ми
Поредната горчива чаша, рожбо!
Не казвай нищо. Зная, че горчи.
Светът навън е толкова безбожен,
че често ни се иска да мълчим… ...
  950  10  17 
Ранява тази мисъл. Не прощава!
След нея се отваря празнота.
Душата ми внезапно обеднява
и губят смисъл малките неща.
Сред спомени потъвам да открия ...
  425  10 
Ще сънувам на утрото свежия дъх –
как ме гали на Бог светлината,
как съм цялата обич и тичам навън
да попия докрай свободата.
Ще сънувам приятелски меки очи – ...
  357 
РАЗБОЛЯ СЕ СВЕТЪТ
Разболя се светът - много-много отдавна
и изгуби кураж да лети.
Закопня за измамното, без да остави
към духовното даже следи… ...
  366 
Записах върху пясък онзи ропот,
а върху камък – всеки благослов.
Усещаш ли, че времето е хромо -
куцукаме в Христовата любов?
И някъде в средата на сълзата ...
  726  11 
Една дълбока, нова тишина
и нито мисъл, нито крехко слово.
Единствено изстинала вина
тежи като погълната отрова.
Молитвата остава без крила – ...
  588 
  1206 
Ще си простя и тази суета.
Ще вдишам аромата на липите.
Ще завали и после ще вървя
след тебе, Боже, смело през тревите
Ще ме усети птиче. Ще поспре. ...
  675 
А този миг наистина си струва!
Опитай да утихнеш. Замълчи!
Че често подир думи боледувам
и много-много дълго ме боли…
А този миг е празник в тишината - ...
  713 
Към дъщеря ми
По лицето ти бяга тревога… Недей!
Не убивай мига! Събуди се!
Всяка болка достига до своя предел –
Бог на нея не те е орисал. ...
  806 
„Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака,
а ще има светлината на живота." /Ин. 8:12/
Препъвах се в това, което бях.
Засенчвах се. Не виждах светлината.
Разтварях радостта си в суета ...
  1364  10 
  1278 
Дълбоко се е свряла завистта.
И смуче святост… Трови ме с обида.
Преобразява вечните неща,
така че тлението даже им отива!
И спомените лепнат от тъга, ...
  589 
на монахиня Анастасия
С годините понесох много плява,
която ме приведе към земята…
Душата ми без време изтощават
горчиви думи като тежък камък… ...
  476 
Все по-тихо вървя… И говоря оскъдно.
Оздравявам от тази лъжа
за подправена обич, която да сбъдне
суетата ми с вкус на вина…
Все по-рядко напирам и чакам на пръсти ...
  511 
Аз съм в ръцете ти – толкова крехка!
Чупя се само от поглед и глас…
Щом не пристъпиш, душата ми вехне,
свива се в себе си час подир час...
Дойдеш ли, вече усещам всемира ...
  1646  12 
към с. А.
Помолѝ се за мене в моя миг на обида,
за душата ми, пълна с отровни неща,
че отдавна напират, раняват и викат
тежки думи и жестове, носят тъга… ...
  813  10 
Вкочаних се от студ, а при теб се усеща
ароматът на топла и близка душа!
Ще ми сипеш ли прясна, изпитана нежност?
Ле-ле, колко съм жадна за нея сега!
Добави ми и зрънце от твоята вяра - ...
  627 
Влез на топло. И свали страха!
Поседни за мъничко до мене.
Мислите изкарай до една -
Бог от теб полека да ги вземе…
Той ще ги изпита в Любовта – ...
  586 
По обидата няма следи от пощада
и от обич, която прощава…
В унисон е изцяло навън с листопада -
рони смисъл и мъка навява…
Наслои се обида като кал след пороя… ...
  704 
Понякога сърцата ни са рани
и безпощадно, издълбоко ни боли.
Не идват думи...Спомените парят.
От изгрева до залеза вали...
Понякога приличаме на вятър - ...
  518 
ТОВА, КОЕТО ГОСПОД МИ ПРОСТИ
Ранява тази мисъл. Не прощава!
След нея се отваря празнота…
Душата ми внезапно обеднява
и губят смисъл малките неща. ...
  647 
Ще спра дотук преди да се подхлъзна,
но няма да ти кажа: „Остани!”.
Душата ми сега ужасно зъзне
под напора на минали вини…
В най-фините ѝ гънки е студено ...
  2107  26  24 
Предложения
: ??:??