Някога

21 июн. 2010 г., 16:04

Поэзия » Другая

780 0 2

Някога всичко бе различно...
Някога и двамата бяхме деца,
винаги с усмивки, грейнали като слънца.
Липсваш ми ти, предишният ти!
Липсва ми чувството, че някой е готов да ме подкрепи.
Липсват ми онези наши дни,
когато сбъдваха се много мечти.
Беше хубаво, нали? Тогава нямаше сълзи.
Тайно в себе си знам - където и да си,
никога няма да те предам.
Но ще дойде този слънчев ден,
в който ще разбереш колко много значеше за мен.

Някога

Свързани произведения

Комментарии

Предложения