Някога, но не сега
Обич моя, моя обич, не тъжи!
Някога ще дойде нашето време.
Сега навън е мрачно и вали,
и твоята любов за мен е бреме.
Не гледай ме с разплакани очи!
Сълзите ти - прогарящи куршуми -
убиват ме, убиват ме - боли!
Не казвай, че обичаш! Тези думи
света ми преобръщат и горя,
във Ада си изгарям всекидневно.
Да можех, щях без страх да изкрещя,
че ти за мен си всичко най-вълшебно,
че с теб е свързан целият ми свят,
че в теб намирам смисъл да живея...
Но цял съм тишина и мрак, и хлад
и само в мислите си те копнея.
Ще бъдем някога, но не сега.
Тръгни от мен без сълзи, обич моя!
Така е редно - няма да те спра.
(Душата ми остава вечно твоя!)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мануела Бъчварова Все права защищены
