Някога, но не сега

May 22, 2019, 6:38 AM

Poetry

597 2 2

Обич моя, моя обич, не тъжи!

Някога ще дойде нашето време.

Сега навън е мрачно и вали,

и твоята любов за мен е бреме.

Не гледай ме с разплакани очи!

Сълзите ти - прогарящи куршуми -

убиват ме, убиват ме - боли!

Не казвай, че обичаш! Тези думи

света ми преобръщат и горя,

във Ада си изгарям всекидневно.

Да можех, щях без страх да изкрещя,

че ти за мен си всичко най-вълшебно,

че с теб е свързан целият ми свят,

че в теб намирам смисъл да живея...

Но цял съм тишина и мрак, и хлад

и само в мислите си те копнея.

Ще бъдем някога, но не сега.

Тръгни от мен без сълзи, обич моя!

Така е редно - няма да те спра.

(Душата ми остава вечно твоя!)

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ЦвететоБ (Цветето Б.)

2019-05-22T20:03:49+03:00

И на мен много ми хареса, макар и тъжно, като изпята тъга е!
Mitvans (Иванъ Митовъ)

2019-05-22T10:45:17+03:00

Много ми харесва стиха ти ,Мануела!! Има ритъм, като песен! Поздравления!