Някога, някога
 

Някога, някога...
даже не помня - кога!? 
Не носех часовник,  имах
посока,
не чаках, да спре
любовта.
Имах мечти, и още можех
да давам - 
ненадейно се спънах.
Подложи ми крак хитростта.
Весело ходих, есента си обичах!
Познавах вече света.
Отразяваше всичко в,
което повярвах... 
Но бил монета и с друга страна!
На ъгъл се случи-
усмихна се някой... 
с пречупена тъмна
страна. 
Отрази се на криво
в мисли - за обич,
да пише - с измислени
думи-
картини, 
върху  моята доброта.
С очите на истина гледах
на него,
не познавах двуличие и
хитрина.
И нали беше есен-
падат старите листи.
И погледът ми се завъртя. 
Тревожно валя...
и всичко по мене
от неистини,
и по пътя ми - 
вече дъждът ги
пречисти!