Някой ден
Щом пясъкът последен изтече
и времето подсеща безкомпромисно,
че краят идва и ще спре
животът ми туптенето си користно,
бих искала да срещна младостта,
очи в очи да се погледнем,
а после, влачейки крака,
във земните прегръдки да потънем.
Така със спомена да срещна участта,
която всеки стига по неволя,
запазвайки навеки любовта,
затуй не спирам да се моля.
Щастлива ще прегърна вечността,
поне от нея да отпия до насита,
щом чашата си на живота,
трябва да оставя недопита.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анна Станоева Все права защищены
