rossie (Росица Сертова)
23

26 дек. 2014 г., 16:38

Някой ден ще намина...

Поэзия » Любовная

1K 0 2

Някой ден ще намина да пием кафе

или чашка от твойто малиново вино,

Да ми кажеш върви ли, дали си добре,

да си спомним за някакви стари години.

Да погледам във твойте топли очи

как на глас се усмихва синеоко момиче

и във двете трапчинки любовта й личи,

а и мъничко сякаш на мене прилича...

Да послушам гласът ти как въздуха гали,

после кипва в кафето и бълбука във виното...

Я виж, някой червената свещ е запалил

дето няма дори и фитил... Някой ден ще намина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

stoyna (Стойна Димова)

Чудесно любовно стихотворение, написано много талантливо и майсторски си предала чувствата си.Браво, Роси!
Бог щедро да те възнагради с майсторството на перото ти! Амин!

2014-12-28T10:10:53+02:00
Eia (Росица Танчева)

Много ми хареса!
Поздравления!

2014-12-27T13:44:04+02:00

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0