26.12.2014 г., 16:38

Някой ден ще намина...

1K 0 2

Някой ден ще намина да пием кафе

или чашка от твойто малиново вино,

Да ми кажеш върви ли, дали си добре,

да си спомним за някакви стари години.

 

Да погледам във твойте топли очи

как на глас се усмихва синеоко момиче

и във двете трапчинки любовта й личи,

а и мъничко сякаш на мене прилича...

 

Да послушам гласът ти как въздуха гали,

после кипва в кафето и бълбука във виното...

Я виж, някой червената свещ е запалил

дето няма дори и фитил... Някой ден ще намина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Сертова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесно любовно стихотворение, написано много талантливо и майсторски си предала чувствата си.Браво, Роси!
    Бог щедро да те възнагради с майсторството на перото ти! Амин!
  • Много ми хареса!
    Поздравления!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....