29 авг. 2005 г., 08:44

Някой ден ще забравя

1.2K 0 1

НЯKОЙ ДЕН ЩЕ ЗАБРАВЯ

 

Не мога да спра, но как без теб да продължа.

Ще плача, ще викам, ще моля, ще те няма

и ще чакам в някой ъгъл мъката да мине,

но защо надежда малка в сърцето ми пламти.

Да те чакам ли? Току виж се върнеш ти?!

Не!!! Викове на самотата душата ми обвиват.

Хиляди лъжи нож в сърцето ми забиват.

Не си мой господар, не сам твоя робиня,

не знаеш да обичаш не мога да се моля,

няма да плача, не искам да се боря,

очите ми, сълзите вече свършиха.

Отиде при нея, всичко в мене заличи.

Между любовта и омразата , лъжата е граница.

Не съм за теб, не си за мен, ще забравя някой ден.

ще продължа да те обичам, но само в сънища,

така изведнъж се разделиха нашите пътища.

Ще се смея с всички, макар и на сила,

с пепел горчивото ти име ще покрия.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пандора Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...