29 ago 2005, 8:44

Някой ден ще забравя

  Poesía
1.2K 0 1

НЯKОЙ ДЕН ЩЕ ЗАБРАВЯ

 

Не мога да спра, но как без теб да продължа.

Ще плача, ще викам, ще моля, ще те няма

и ще чакам в някой ъгъл мъката да мине,

но защо надежда малка в сърцето ми пламти.

Да те чакам ли? Току виж се върнеш ти?!

Не!!! Викове на самотата душата ми обвиват.

Хиляди лъжи нож в сърцето ми забиват.

Не си мой господар, не сам твоя робиня,

не знаеш да обичаш не мога да се моля,

няма да плача, не искам да се боря,

очите ми, сълзите вече свършиха.

Отиде при нея, всичко в мене заличи.

Между любовта и омразата , лъжата е граница.

Не съм за теб, не си за мен, ще забравя някой ден.

ще продължа да те обичам, но само в сънища,

така изведнъж се разделиха нашите пътища.

Ще се смея с всички, макар и на сила,

с пепел горчивото ти име ще покрия.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пандора Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...