Някой друг...
Не очаквай от мен прекалено.
Аз не давам, обичам да вземам.
Някой друг ме направи такава -
бездушевна, без чувства, студена.
И недей да се влюбваш във мене,
не ми сваляй звезди и планети,
че безскрупулно всичко ще взема
и ще върна железни монети.
И дори и това ще е много,
както казах - не мога да давам.
Превъзпитах сърцето си строго
и от мускул направих стомана.
Не бушуват в душата ми страсти,
не разгарят любовна жарава,
че от дива гора - само храсти
и отровните тръни останаха.
Не ме гледай в очите с надежда.
Там не крия и намек за чувство.
Аз съм празна черупка без нежност,
без копнежи, без болка, без лустро.
А, такава не бях. Бях си здрава,
като всяко нормално момиче...
Някой друг ме направи такава
и забравих как се обича...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Керанка Иванова Все права защищены
Дядо Попе, много съм се смяла на твоите поетични откровения, майстор си в жанра диалектна поезия(не знам дали има такъв жанр, понеже току-що го измислих, но ако решат да го въведат искам процент от печалбите)
