Някой друг...
Не очаквай от мен прекалено.
Аз не давам, обичам да вземам.
Някой друг ме направи такава -
бездушевна, без чувства, студена.
И недей да се влюбваш във мене,
не ми сваляй звезди и планети,
че безскрупулно всичко ще взема
и ще върна железни монети.
И дори и това ще е много,
както казах - не мога да давам.
Превъзпитах сърцето си строго
и от мускул направих стомана.
Не бушуват в душата ми страсти,
не разгарят любовна жарава,
че от дива гора - само храсти
и отровните тръни останаха.
Не ме гледай в очите с надежда.
Там не крия и намек за чувство.
Аз съм празна черупка без нежност,
без копнежи, без болка, без лустро.
А, такава не бях. Бях си здрава,
като всяко нормално момиче...
Някой друг ме направи такава
и забравих как се обича...
© Керанка Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Нямам думи! Прекланям се пред талата Ви!!
-
Благодаря за посещението, Мариана и Дядо Попе! Тя, лирическата се предаде вече, само от време на време се опитва да бъде лоша, ама не и се получава, както преди.
Дядо Попе, много съм се смяла на твоите поетични откровения, майстор си в жанра диалектна поезия(не знам дали има такъв жанр, понеже току-що го измислих, но ако решат да го въведат искам процент от печалбите) -
Поздрави!
-
Дали не е по добре лирическата да опита отново да се влюби...
Поздравление за стиха ! -
Благодаря, Антоан! Здраве, щастие и вдъхновение и на теб!
-
Благодаря на всички, които се отбиха при мен! Елена, малко по-надолу в коментарите бях написала, че не се отъждествявам с лирическата, но я познавам и предадох нейните чувства, така както съм ги съпреживяла заедно с нея, защото е много близка приятелка. Аз съм, слава Богу, все още със здрав сърдечен мускул и дано никога да не преживея подобни неща. Благодаря ти, че хареса написаното! Ели, за мен е чест, че ме посети, благодаря ти много! Митко, харесах твоето стихо и сега чакам с нетърпение още Много ме зарадва посещението ти! Динко,хората постоянно се нараняват и губят ценно време да се обвиняват, да се сърдят, да се обиждат...аз обаче знам, че животът е само един и всеки миг е ценен,а най-доброто лечение за всеки е любов, разбиране и доброта.
-
някой тещо е наранил. лекувай го срочно!
-
Добре казано!
-
Кери,съжалявам, че сърцето ти е станало стомана, но човек пишеш така хубаво не за дълго ще може да бъде със такова стоманено сърце. Ще се радвам следващия ти стих да прочета колко много си щастлива и сърцето да тупти от обич! Бъди !
-
Благодаря ви Ачо, Роси, Анжи и Чо за посещението! Нека ви е пролетно, нищо, че е есен!
-
"...погледни към венчалния пръстен
на хоризонта!"
Оттам може да изкочи нещо! Поздрав, Кери! -
Поздравче!
-
"И недей да се влюбваш във мене,
не ми сваляй звезди и планети,
че безскрупулно всичко ще взема
и ще върна железни монети."
!!! -
Така си мислиш. Ще ти мине обидата и пак ще се разтвори сърцето ти. Сигурен съм, защото е казано: "Където е текло, пак ще тече."
Поздрави! -
Много благодаря на всички прочели и харесали, както и на тези, които не са харесали - благодаря! Ивон, Краси Чернев, Ели, благодаря за разбирането! Андромаха, благодаря и на теб, че си направи труда да прочетеш и да коментираш! Съжалявам, че не си харесала прочетеното и не те е докоснало, но.... нищо.Винаги си добре дошла.
-
А някой друг ще ти припомни... или ще те научи
-
Господи! Как бих искала да го напиша аз!
Голяма истина казваш, Кери.
Мъдър човек си ти. -
Много е хубаво!Особено ми хареса рестото от железни монети!
-
Много ми хареса!
-
Много ви благодаря момичета - Джу, Лина и Дани! Вашето посещение много ме зарадва тази съботна сутрин. И за майстора сте прави и за пиромана...
-
Тази ще е жив пожар, само точния пироман да е наблизо
-
Великолепно е!
-
Великолепно! Браво на теб, противоположност такава ужасно много ми хареса. Всеки рано или късно си намира майстора, стига майстора да е добър
-
Много ти благодаря, Ради, че не видя мен в лирическата, защото аз съм пълна противоположност, но тя е реална и всъщност много ме е яд на нея, защото някак си се е предала и продължава да се крие зад стена от враждебност и сама си вярва, че е такава. Но се появи един човек - мина доста време и той не се е отказал. Дано я научи пак как се обича...
-
Много е хубаво!Само,че защо лирическата ти така се самообвинява?
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
