... Няколко бисквити...
* * *
Бъдни вечер е...
Пристъпи мъничката към елхата,
загледана в зелените игли,
малко листче стискаше в ръката
пристъпя плахо и... мълчи.
След туй прошепна със надежда:
- Ето тук оставям ти писмото,
Дядо Коледа - оглеждай се,
прочети го ти... защото
аз много слушках, бях добричка
и зная, че подарък ще оставиш,
но аз мечтая повече от всичко,
бедните деца да не забравиш...
Ето, тук оставям няколко бисквити,
занеси им ги - подаръче от мен...
Аз нямам други - тез ги пазех скрити,
пазех ги за... този ден...
Сега ще лягам вече, късно стана,
но тате каза, може - Вечер Бъдна,
а порасна ли, желая като мама,
детските желания да сбъдвам...
Коледа е!...
* * *
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Желязков Все права защищены
