theironlady (Златина Георгиева)
216 228
24 авг. 2014 г., 10:59

Няколко стаи и двор 

  Поэзия » Философская
899 1 14

Няколко стаи и двор

 

В неделя сутрин. След кафето,

с отворени прозорци и врати,

нахлува с младоликото течение

умората от бившите ми дни.

 

Една такава кикимора -

хем старичка, хем нито зла,

все яхнала метлата, неуморна,

добре де, влез, добре дошла!

 

Из ъглите широкопола, едрогърда,

не си позастаряла, а в аванс

държиш ме за юзди, не мърдам,

в прегръдката ти предана съм аз.

 

А вън листата шепнат иронично

на шушу-мушу мъдростта,

очите им пронизват тук, странично,

в кафето ще ги топна  за страха.

 

Горчилката надсмива горестта,

горчилката е панацея

за малките беди и за разстрелите...

Събуждам дяволското алтерего

 

и без да го обличам в ярки словеса,

без пудра, негримирано, по себе си,

с лунички от безброя тържества,

на токчета от гордост и надменност

 

захлопвам пътната врата. Най-сетне!

Разрошвам си косите, за да светна,

и идвам си при вас със сто лица

в шабата господен да вкуся от кашера.

tina

 

© Златина Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Към викачите - моята страница не е селски хоремаг. Упражнявайте "красноречието" си на друго място. Напишете есе - ако е по силите ви. Дано ви се получи. Но аз ще напиша своето.
  • До трети куплет се чувствах добре, но след трети куплет се оказах от "тези, които не достигат до образите й, излязат тихо и почукат на друга врата."
    Даже си направих труда да го прочета два пъти...
  • Глупости на търкалета. Относно необяснимостта на поезията, сравненията с храм и ала бала. Да вкарваш в клишета, окичвайки едно художествено средство с рамки на ограничение от субективизъм, е пълна фурда. Поезията може да се използва по неограничени видове начини и за различни цели, това зависи от качествата и идеите на пишещия или ако предпочитате сътворяващия човек. Тази максима е валидна и за всички останали изкуства, да не ги изброявам. Идеологията на фашизма да не би да не е използвала поетични и художествени средства за подвеждане на масите. Какво да кажем за Сталинизма - не е ли имало щатни поети? Ами при т.нар. тоталитарен режим у нас от миналия век, да не би за 45 години, да не е имало изявени поети. И същевременно, това което са писали от гл. т. на литературна стойност да не е било само боклук? А сегашните демократични времена, да не би те да са върхът на сладоледа в изкуствата или може би бъдещия нов световен ред, ще доведе до бум на такива? Със сигурност обаче подготвящата се Трета Световна война ще даде материал за нов тласък освен в технологиите, но и в изкуствата - ще се нароят и нови талантливи поети, възпяващи бъдещите трагедии и комедии, политически фарсове и успехи. Ще има и такива, които ще възхваляват Сатаната и смъртта, разрухата и подлостта - те по-малко поетични ли ще са от гледната точка на техните привърженици и съмишленици? Мисля си, че не. Смешно и глупаво ми се струва да се изпада в казуистика, така че да се превъзнася едно художествено средство в мирис на теменуги. Не е лошо пишещите братя и сестри да се поприземяват от време на време, без големи превъзнасяния и да слизат за малко на земята. Бих казал, че Яворовата Градушка по-ми допада в това отношение, но няма да я цитирам тук построчно, само ще кажа, че тя е по-стойностна от песен на песните му. Не цитирам, защото не обичам да правя така, като теб Златина - да изваждам цитати от контекста, за да защитя някое свое късче извод. За малогабаритни идеи не се нуждая от доказателства, чрез големи имена. Това ми беше последния коментар към теб, защото не ми е в стила дълго време да обръщам внимание на дребнавостта на човечетата на които попадам в откровения! Сбогом!
  • Здравейте! Поезията не се обяснява, до нейните високи върхове се стига с терзание и се влиза като в храм. Тя е художество на душата, чиито форми и съдържание принадлежат на демиурга (твореца автор). Всяко нахлуване с проповед или съдничество осквернява нейната красота. Нека тези, които не достигат до образите й,излязат тихо и почукат на друга врата.
    А на миротворците в храма - добре дошли!
    "Песен на песента ми" - Пейо Яворов
    ...уста пиянски не едни
    в устата ти рубинови се впиха.
    Ръце нечисти през ония дни
    разплитаха, заплитаха, мърсиха
    коприната на твоята коса.
    ...
    Разврата ли не чух невинността ти да осмива,
    и невинността да не обсипва
    с хули и проклятия?
  • Само твоето его/харесах луничките му!/ е стопанин в твоя двор, Златина!
    И ако някой почука и влезе, нека дойде с добро!
  • Лееелеее... Престанете да бъдете скоба и се пробвайте да станете човек... Ако сте много претенциозна литераторка, би следвало да знаете, че след многоточие се започва с главна буква!!!
  • Лелеее...престанете! Научете се да се изразявате първо...пишете с грешки!
  • Да се изразиш просто, не означава да се изразиш просташки. Да мислиш, че нямаш нужда от съвети, значи си мислиш, че знаеш всичко, което е равно на огромно незнание. Не би било лошо в края на 30 годишния цикъл, да се опитате да поработите освен за литературата, но така също и за хората... Ако умеете, разбира се да правите литература, така добре, както се изказвате, че се занимавате - един вид забавлявате с нея!
  • Открай време споделям възгледа на Пенчо Славейков за поезията. Не възприемам "фасулковщината". От 30 години се занимавам с литература.
    Благодаря - хора разни. Не съветвам и на мен не са ми необходими съвети.
  • Не надценяваш ли по този начин аудиторията? Имахме на времето в университета един любим преподавател по анатомия проф. Коев. И другите професори бяха професионалисти, но всички студенти гледахме да присъстваме именно на неговите лекции, защото обясняваше нещата просто и ясно. Той се водеше от максимата, че е по-добре да кажеш за да бъдеш разбран "Гладна мечка хоро не играе", отколкото на висок език да изплющиш "Функционално незадоволен биологичен вид, отказва да изпълни фолкорен елемент". Така някак си се заразих от неговата гледна точка и си я превърнах в личен стеоретип, когато искам да кажа нещо гледам да не е с много сложни изречения. От този професор останах с впечатлението, че който знае достатъчно на високо ниво нещата, той се изразява по такъв начин, че да бъде разбран. А който не иска да бъде разбран от широката публика, а само от тесен кръг избрани, усложнява изказа си. Добре. Но не мога да си обясня тогава, защо ще се излага на публичност нещо, което е само за тесен кръг от посветени? Разяснението ти още повече ме оплете Златина. Желая успех в разшифроването на тези, които са вътре в нещата!
  • Ами, драги Бостане! Поетизмите са условни образи, които отправят послания към ерудицията на читателя. Кой както иска да възприема. Но е смешно да разяснявам, че с тези специфични понятия влизам в условността на почивния ден - да черпя от неговия ритъм, традиционалистика и хранене...в същото време обаче има и ирония към еснафската консумация на живота. Благодаря за трибуната, но предпочитам текстове, "дописвани" от аудитория, а не стихоплетство...
  • Четох го два три пъти, но ми е много завоалирано. Признавам си не мога да го разбера от гл. точка на философия. Има поетични попадения, които ми допадат най-вече в първите два куплета. Но съвсем не мога да си обясня завършека, какво общо имат шабата и кашера с цялото стихотворение? Вярно е, че не съм много светнат по отношение на еврейската религия, макар, че съм си дръпнал от сто години в електронен вариант всички текстове на талмуда, тора, мишна и тосефта, ала са малко трудни за четене и все не ми остава време за по-сериозен прочит. Та, би ли внесла малко разяснение, какво искаш да кажеш с последния ред, като заключение на стихотворението?
  • Мда...нека по-добре да бъдем дяволити и вятърничави, отколкото униформени...лежерна неделя на всички!
  • Надникнах в няколкото стаи и двор. Посрещна ме жената със сто лица, разрошила косите си, за да светне, в шабата господен да вкуси от кашера. По-скоро почувствах нейното настроение, душа и философия...
    Беше ми приятно и полезно.
Предложения
: ??:??