Няколко стаи и двор

Коментари

• 

  theironlady (Златина Георгиева)

  Към викачите - моята страница не е селски хоремаг. Упражнявайте "красноречието" си на друго място. Напишете есе - ако е по силите ви. Дано ви се получи. Но аз ще напиша своето.

  2014-08-27T10:30:04+03:00
• 

  Човек (Анна Станоева)

  До трети куплет се чувствах добре, но след трети куплет се оказах от "тези, които не достигат до образите й, излязат тихо и почукат на друга врата."
  Даже си направих труда да го прочета два пъти...

  2014-08-26T16:35:12+03:00
• 

  kasius (Бостан Бостанджиев)

  Глупости на търкалета. Относно необяснимостта на поезията, сравненията с храм и ала бала. Да вкарваш в клишета, окичвайки едно художествено средство с рамки на ограничение от субективизъм, е пълна фурда. Поезията може да се използва по неограничени видове начини и за различни цели, това зависи от качествата и идеите на пишещия или ако предпочитате сътворяващия човек. Тази максима е валидна и за всички останали изкуства, да не ги изброявам. Идеологията на фашизма да не би да не е използвала поетични и художествени средства за подвеждане на масите. Какво да кажем за Сталинизма - не е ли имало щатни поети? Ами при т.нар. тоталитарен режим у нас от миналия век, да не би за 45 години, да не е имало изявени поети. И същевременно, това което са писали от гл. т. на литературна стойност да не е било само боклук? А сегашните демократични времена, да не би те да са върхът на сладоледа в изкуствата или може би бъдещия нов световен ред, ще доведе до бум на такива? Със сигурност обаче подготвящата се Трета Световна война ще даде материал за нов тласък освен в технологиите, но и в изкуствата - ще се нароят и нови талантливи поети, възпяващи бъдещите трагедии и комедии, политически фарсове и успехи. Ще има и такива, които ще възхваляват Сатаната и смъртта, разрухата и подлостта - те по-малко поетични ли ще са от гледната точка на техните привърженици и съмишленици? Мисля си, че не. Смешно и глупаво ми се струва да се изпада в казуистика, така че да се превъзнася едно художествено средство в мирис на теменуги. Не е лошо пишещите братя и сестри да се поприземяват от време на време, без големи превъзнасяния и да слизат за малко на земята. Бих казал, че Яворовата Градушка по-ми допада в това отношение, но няма да я цитирам тук построчно, само ще кажа, че тя е по-стойностна от песен на песните му. Не цитирам, защото не обичам да правя така, като теб Златина - да изваждам цитати от контекста, за да защитя някое свое късче извод. За малогабаритни идеи не се нуждая от доказателства, чрез големи имена. Това ми беше последния коментар към теб, защото не ми е в стила дълго време да обръщам внимание на дребнавостта на човечетата на които попадам в откровения! Сбогом!

  2014-08-26T13:43:24+03:00
• 

  theironlady (Златина Георгиева)

  Здравейте! Поезията не се обяснява, до нейните високи върхове се стига с терзание и се влиза като в храм. Тя е художество на душата, чиито форми и съдържание принадлежат на демиурга (твореца автор). Всяко нахлуване с проповед или съдничество осквернява нейната красота. Нека тези, които не достигат до образите й,излязат тихо и почукат на друга врата.
  А на миротворците в храма - добре дошли!
  "Песен на песента ми" - Пейо Яворов
  ...уста пиянски не едни
  в устата ти рубинови се впиха.
  Ръце нечисти през ония дни
  разплитаха, заплитаха, мърсиха
  коприната на твоята коса.
  ...
  Разврата ли не чух невинността ти да осмива,
  и невинността да не обсипва
  с хули и проклятия?

  2014-08-26T09:50:20+03:00
• 

  krchernev (Красимир Чернев)

  Само твоето его/харесах луничките му!/ е стопанин в твоя двор, Златина!
  И ако някой почука и влезе, нека дойде с добро!

  2014-08-25T15:49:04+03:00