Няколко стаи и двор
В неделя сутрин. След кафето,
с отворени прозорци и врати,
нахлува с младоликото течение
умората от бившите ми дни.
Една такава кикимора -
хем старичка, хем нито зла,
все яхнала метлата, неуморна,
добре де, влез, добре дошла!
Из ъглите широкопола, едрогърда,
не си позастаряла, а в аванс
държиш ме за юзди, не мърдам, ...