5 июн. 2010 г., 10:58

Някъде... 

  Поэзия » Другая
982 0 32
Някъде...
По небесните улици вятър разхожда
аромата на цъфнала дюля.
Пита дали му подхожда
на птичата песен, окичена с люляк.
А в косите му – трънен венец от лъчи,
сякаш глога е спирал да гали.
Замълчи, замълчи... замълчи!
Няколко въглена тишината разпали.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Предложения
: ??:??