22 июл. 2021 г., 13:31

Някъде...

808 1 1

Тъжно ми стана. Заплаках.

Пътят започна сълза.

Мислех, че никой във мрака

няма да види това...

 

Няма да види!? Не зная...

Исках при мене да спреш.

Исках при мен да останеш.

Исках сълзата да спреш...

 

Тъжно ми стана. И зная,

зная, че някъде там,

има момче и го зная.

Има момче и е сам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И как да кажа сега, че ми харесва. Харесва ми до последните два реда, ама всички редове са едно цяло. Може ли да има красиви извращения? Светът иска да внуши, че може, че всъщност не са извращения, а аз съм ограничена, предубедена и кво ли не. Ми не мога и не съжалявам

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...