Някъде...

Poetry » Love

810 1 1

Тъжно ми стана. Заплаках.

Пътят започна сълза.

Мислех, че никой във мрака

няма да види това...

Няма да види!? Не зная...

Исках при мене да спреш.

Исках при мен да останеш.

Исках сълзата да спреш...

Тъжно ми стана. И зная,

зная, че някъде там,

има момче и го зная.

Има момче и е сам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

щураче (любимка)

И как да кажа сега, че ми харесва. Харесва ми до последните два реда, ама всички редове са едно цяло. Може ли да има красиви извращения? Светът иска да внуши, че може, че всъщност не са извращения, а аз съм ограничена, предубедена и кво ли не. Ми не мога и не съжалявам

2021-07-23T09:22:56+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0