22 jul 2021, 13:31

Някъде... 

  Poesía » De amor
475 1 1

Тъжно ми стана. Заплаках.

Пътят започна сълза.

Мислех, че никой във мрака

няма да види това...

 

Няма да види!? Не зная...

Исках при мене да спреш.

Исках при мен да останеш.

Исках сълзата да спреш...

 

Тъжно ми стана. И зная,

зная, че някъде там,

има момче и го зная.

Има момче и е сам.

© Владимир Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И как да кажа сега, че ми харесва. Харесва ми до последните два реда, ама всички редове са едно цяло. Може ли да има красиви извращения? Светът иска да внуши, че може, че всъщност не са извращения, а аз съм ограничена, предубедена и кво ли не. Ми не мога и не съжалявам
Propuestas
: ??:??