Някъде...

Poesía » De amor

812 1 1

Тъжно ми стана. Заплаках.

Пътят започна сълза.

Мислех, че никой във мрака

няма да види това...

Няма да види!? Не зная...

Исках при мене да спреш.

Исках при мен да останеш.

Исках сълзата да спреш...

Тъжно ми стана. И зная,

зная, че някъде там,

има момче и го зная.

Има момче и е сам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

щураче (любимка)

И как да кажа сега, че ми харесва. Харесва ми до последните два реда, ама всички редове са едно цяло. Може ли да има красиви извращения? Светът иска да внуши, че може, че всъщност не са извращения, а аз съм ограничена, предубедена и кво ли не. Ми не мога и не съжалявам

2021-07-23T09:22:56+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0