10 сент. 2008 г., 14:10

Някъде там 

  Поэзия
543 0 1
 

Някъде там

 

Там детството отмина.

Там в една камина

дебелото дърво загина.  

 

Там баба ми живяла,

на кука тя плетяла,

живота излежала.

 

Там децата във играта

пасели овцата с рогата.

Но уви, трябвало да са в леглата.

 

Там, на двора, във обора

дядо ми не чувствал никаква умора.

Забивал кола, да пасе спокойно вола.

 

Там старците се веселели,

конете пръхтели,

а горите ехтели.

 

И там юнаци смели -

умни, грозни и дебели,

ракията разлели.

 

Там бабите кравите дояли,

мъжете конете пояли,

шивачките носии крояли.

 

Там и мой живот замина,

Докато не станах двайсетина.

И заминах за чужбина.

© Мирелла Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??