Някъде там
Някъде там
Там детството отмина.
Там в една камина
дебелото дърво загина.
Там баба ми живяла,
на кука тя плетяла,
живота излежала.
Там децата във играта
пасели овцата с рогата.
Но уви, трябвало да са в леглата.
Там, на двора, във обора
дядо ми не чувствал никаква умора.
Забивал кола, да пасе спокойно вола.
Там старците се веселели,
конете пръхтели,
а горите ехтели.
И там юнаци смели -
умни, грозни и дебели,
ракията разлели.
Там бабите кравите дояли,
мъжете конете пояли,
шивачките носии крояли.
Там и мой живот замина,
Докато не станах двайсетина.
И заминах за чужбина.
© Мирелла All rights reserved.
