elenabili (Елена Биларева)
298 2386
11 мар. 2012 г., 09:46

Някъде тук 

  Поэзия » Философская
641 0 9

Все някъде тук ме намираше спомена.

Отмятах от челото кичур мъгла

и дълго държах си очите отворени.

Каква щях да бъда, каква съм била...

 

Все някъде тук дълго пощех мечтите си

под товара на слънце, което мълчи,

но което напомня за скривани истини.

Колко малко отрова - колко много горчи...

 

И все някъде тук преобръщах сърцето си

пред съда на кръвта, под небесния вой.

И усуквах конец от върха на вретеното,

от където бях паднала кой знае с кой.

 

Наблюдавам как слънцето стреля по птиците.

Те дори не разбират, падат леко в пръстта

и умират щастливи – че така било писано.

И денят разсъблича своя плащ от вина.

 

© Елена Биларева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??