elenabili (Елена Биларева)
297 2389
11.03.2012 г., 9:46 ч.

Някъде тук 

  Поезия » Философска
604 0 9

Все някъде тук ме намираше спомена.

Отмятах от челото кичур мъгла

и дълго държах си очите отворени.

Каква щях да бъда, каква съм била...

 

Все някъде тук дълго пощех мечтите си

под товара на слънце, което мълчи,

но което напомня за скривани истини.

Колко малко отрова - колко много горчи...

 

И все някъде тук преобръщах сърцето си

пред съда на кръвта, под небесния вой.

И усуквах конец от върха на вретеното,

от където бях паднала кой знае с кой.

 

Наблюдавам как слънцето стреля по птиците.

Те дори не разбират, падат леко в пръстта

и умират щастливи – че така било писано.

И денят разсъблича своя плащ от вина.

 

© Елена Биларева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??