Все някъде тук ме намираше спомена.
Отмятах от челото кичур мъгла
и дълго държах си очите отворени.
Каква щях да бъда, каква съм била...
Все някъде тук дълго пощех мечтите си
под товара на слънце, което мълчи,
но което напомня за скривани истини.
Колко малко отрова - колко много горчи...
И все някъде тук преобръщах сърцето си
пред съда на кръвта, под небесния вой.
И усуквах конец от върха на вретеното,
от където бях паднала кой знае с кой. ...