Няма
992
0
1
на Гошко,
който доскоро беше моят Гошко.
стискам ти лапци.
Започнах да изстивам. По мъничко изстивам.
Изгасвам негоряла, незапалена дори.
С длани да те търся и нищо да откривам.
Призраци на думи сред сенки призори.
Започнах да се свивам. Да чезна. Да умирам.
Създадена от порив, бледнея в вечността.
И твойто име в мене отново да изтривам -
а то звънти прощално във мислите, в гласа.
Не спрях да те обичам. Разбира се, че няма.
Отново и отново се връщам към това,
че няма да те имам. Но вътре в мен остана.
И нека ме винят, но там ще те държа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Тони Пашова Все права защищены
