на Гошко,

който доскоро беше моят Гошко.

стискам ти лапци.

Започнах да изстивам. По мъничко изстивам.
Изгасвам негоряла, незапалена дори.
С длани да те търся и нищо да откривам.
Призраци на думи сред сенки призори.


Започнах да се свивам. Да чезна. Да умирам.
Създадена от порив, бледнея в вечността.
И твойто име в мене отново да изтривам -
а то звънти прощално във мислите, в гласа.

Не спрях да те обичам. Разбира се, че няма.
Отново и отново се връщам към това,
че няма да те имам. Но вътре в мен остана.
И нека ме винят, но там ще те държа.