7 февр. 2018 г., 11:32

Няма да бъда

1.5K 3 7

Аз необичана няма да бъда,

няма да бъда захвърлена книга,

няма да бъда вода недокосната,

няма да бъда износена риза!

 

Аз непрегърната няма да бъда,

няма да бъда като сълза неизплакана,

като писмо неотворено, няма да бъда,

като дума неказана, като съдрано хвърчило!

 

Аз недокосната няма да бъда,

няма да бъда като лунна пътека,

няма да бъда като сянка измъчена,

като дъх за последно, като далечна планета!

 

Аз непотърсена няма да бъда,

няма да бъда като вещ непотребна,

няма да бъда като птица прекършена,

като цвете увяхнало, като празна вселена!

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви! Пиша отдавна, но за първи път се осмелявам да покажа на други хора моите стихове.Не беше лесно решение.Иначе следя сайта отдавна, има много добри автори.
    Радвам се, че открих моето място🙃
  • Според мен това е протест срещу ентропията, а тя е природен закон. Да бъдеш обичана, прочетена, докосната, но да останеш неизносена. Да бъдеш прегърната, изплакана, отворена, но несъдрана.Мисия невъзможна! Или? Размислящо стихотворение, поздравления, Мая.
  • Интересен стил на отричане,който показва желание да бъдеш!
    Поздравление за стихотворението!
  • Хареса ми като стих, но като психолог ще изразя мнение. Опитай например да използваш словосъчетанията " ще бъда обичана", "ще бъда лунна пътека"... защото подсъзнанието отхвърля отрицателните думи "Не" и "Няма", и приема останалото като команди.
  • Точно така! Браво!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...