Няма да бъдем същите
На Алекс
Има мигове, които преобръщат живота ни завинаги
Никога няма
да бъдем същите.
Всяка ще скрие
греха в душата си.
Нощи самотни
назад ще ни връщат.
Нямата болка
ще блъска сърцата.
Облак ще скрие
очите на слънцето.
Пясъчна буря
света ще погълне.
Бавно ще крачат
дните ни-съдници.
Кървав ще грее
венецът ни трънен.
Няма да имат
пристанище дните ни.
Слепият бриз
ще разкъса платната.
Корабът-призрак
ще носи мечтите ни
с грешен компас,
търсещ пътя обратен.
Никога няма
да бъдем същите...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимира Михайлова Все права защищены
