19 дек. 2019 г., 11:29

Няма да питам нищо

1.3K 1 0

                                  Не идвах за да питам аз хиляди неща,

                                  зададох ти с усмивка един тъй прост въпрос,

                                  да зная исках търсиш ли вечно любовта,

                                  обаче се оказах един неканен гост.

 

                                  Не исках куп въпроси да трупам върху теб,

                                  за мен не беше важно с колко си била,

                                  прониза ми гърдите един поглед свиреп,

                                  не се стопи, изхвърлих аз моето Ела.

 

                                  Отговор веднага не, не даваш ти,

                                  вечно закъсняваш за чуждите мечти 

                                  тук недей да идваш, ти много закъсня,

                                  да хвърля ме принуди разкошната луна.

 

                                  Няма да питам нищо, всичко аз разбрах,

                                  исках да те имам, сега не знам защо,

                                  много, много бързо аз празното видях,

                                  обувките подмятат обидено листо.

 

                                  Няма да питам нищо, защо попитах аз,

                                  защо с въпроса простичък днес погалих те,

                                  пет минути, все едно че не беше час

                                  просто в ръцете ти бях чуплива вещ.

 

                                  Тръгнах си обиден, безкрайно огорчен,

                                  защо като попитах те ти ми се изсмя,

                                  нежност рядко давана дадох ти от мен,

                                  хвърли я и стъпка я и ще си сама.

 

                                  Мина време, мисля за толкова неща,

                                  значимо нещо даваш а сякаш не си дал, 

                                  какво ли по-значимо е от любовта,

                                  че я носиш в себе си друг не е разбрал.

 

                                  15.12.19  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...