19 dic 2019, 11:29

Няма да питам нищо

1.3K 1 0

                                  Не идвах за да питам аз хиляди неща,

                                  зададох ти с усмивка един тъй прост въпрос,

                                  да зная исках търсиш ли вечно любовта,

                                  обаче се оказах един неканен гост.

 

                                  Не исках куп въпроси да трупам върху теб,

                                  за мен не беше важно с колко си била,

                                  прониза ми гърдите един поглед свиреп,

                                  не се стопи, изхвърлих аз моето Ела.

 

                                  Отговор веднага не, не даваш ти,

                                  вечно закъсняваш за чуждите мечти 

                                  тук недей да идваш, ти много закъсня,

                                  да хвърля ме принуди разкошната луна.

 

                                  Няма да питам нищо, всичко аз разбрах,

                                  исках да те имам, сега не знам защо,

                                  много, много бързо аз празното видях,

                                  обувките подмятат обидено листо.

 

                                  Няма да питам нищо, защо попитах аз,

                                  защо с въпроса простичък днес погалих те,

                                  пет минути, все едно че не беше час

                                  просто в ръцете ти бях чуплива вещ.

 

                                  Тръгнах си обиден, безкрайно огорчен,

                                  защо като попитах те ти ми се изсмя,

                                  нежност рядко давана дадох ти от мен,

                                  хвърли я и стъпка я и ще си сама.

 

                                  Мина време, мисля за толкова неща,

                                  значимо нещо даваш а сякаш не си дал, 

                                  какво ли по-значимо е от любовта,

                                  че я носиш в себе си друг не е разбрал.

 

                                  15.12.19  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...