Не идвах за да питам аз хиляди неща,
зададох ти с усмивка един тъй прост въпрос,
да зная исках търсиш ли вечно любовта,
обаче се оказах един неканен гост.
Не исках куп въпроси да трупам върху теб,
за мен не беше важно с колко си била,
прониза ми гърдите един поглед свиреп,
не се стопи, изхвърлих аз моето Ела.
Отговор веднага не, не даваш ти,
вечно закъсняваш за чуждите мечти
тук недей да идваш, ти много закъсня,
да хвърля ме принуди разкошната луна. ...