Няма да се будя
Сънувам пак онази пролет,
разцъфнала внезапно. С теб.
Потъващ теменужен поглед.
Превързан с панделка букет,
набран от неразумна страст.
А пулсът - бясно ускорен.
Лъчи от Слънце в бавен валс,
танцуващи с любов. За мен.
Дори усмивката ти стигна.
Градината в очите цъфна...
В дълбокото любов изригна.
Една такава - буйна, късна,
(когато точно зазорява).
По светло сънищата бягат.
Но тази нощ ще е такава,
че няма да се будя. Няма!
разцъфнала внезапно. С теб.
Потъващ теменужен поглед.
Превързан с панделка букет,
набран от неразумна страст.
А пулсът - бясно ускорен.
Лъчи от Слънце в бавен валс,
танцуващи с любов. За мен.
Дори усмивката ти стигна.
Градината в очите цъфна...
В дълбокото любов изригна.
Една такава - буйна, късна,
(когато точно зазорява).
По светло сънищата бягат.
Но тази нощ ще е такава,
че няма да се будя. Няма!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Стоянова Все права защищены
