23 июл. 2010 г., 12:20

Няма да се спра пред нищо

685 0 2

 

 

И нека да ми духа във лицето.
Бури, урагани нека ме отвеят,
но не ще ми вземат те сърцето,
защото в него пеперуди пеят...

Нека адска жега да ме мъчи!
Дори и дяволът не ще ме стресне,
защото той не може да получи
светлината, която в мене блесна.

Нека страшен зной да ме застигне,
дори и студ цялата да ме погълне.
Аз знам – всяка буря ще отмине,
щом дойде и просто ме прегърне!

Днес ще бъда силна и могъща,
защото Той е моето спасение,
а любовта му ме превръща
в жена, избавена от отчуждение.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефка Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...