23.07.2010 г., 12:20

Няма да се спра пред нищо

680 0 2

 

 

И нека да ми духа във лицето.
Бури, урагани нека ме отвеят,
но не ще ми вземат те сърцето,
защото в него пеперуди пеят...

Нека адска жега да ме мъчи!
Дори и дяволът не ще ме стресне,
защото той не може да получи
светлината, която в мене блесна.

Нека страшен зной да ме застигне,
дори и студ цялата да ме погълне.
Аз знам – всяка буря ще отмине,
щом дойде и просто ме прегърне!

Днес ще бъда силна и могъща,
защото Той е моето спасение,
а любовта му ме превръща
в жена, избавена от отчуждение.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...