През отворените прозорци влизат слънчеви лъчи,

проблясват в светлината моите сълзи.

Изгарят в душата ми милионите щастливи дни,

всички усмивки, на теб подарени.

С лятото и надеждата си тръгна,

повтарям си, че колкото и да боли, няма да се върна.

Тъгата си вместо теб ще прегърна...

Защо си тръгна?

Рана в сърцето ме изгаря,

дните минават и не заздравява.

На прозореца стоя в сълзи обляна.

Зная, само дума да ми кажеш, ще се върна, макар и да боли!