23.09.2011 г., 12:30

Няма да се върна

832 0 0

През отворените прозорци влизат слънчеви лъчи,

проблясват в светлината моите сълзи.

Изгарят в душата ми милионите щастливи дни,

всички усмивки, на теб подарени.

 

С лятото и надеждата си тръгна,

повтарям си, че колкото и да боли, няма да се върна.

Тъгата си вместо теб ще прегърна...

Защо си тръгна?

 

Рана в сърцето ме изгаря,

дните минават и не заздравява.

На прозореца стоя в сълзи обляна.

Зная, само дума да ми кажеш, ще се върна, макар и да боли!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...