23.09.2011 г., 12:30

Няма да се върна

838 0 0

През отворените прозорци влизат слънчеви лъчи,

проблясват в светлината моите сълзи.

Изгарят в душата ми милионите щастливи дни,

всички усмивки, на теб подарени.

 

С лятото и надеждата си тръгна,

повтарям си, че колкото и да боли, няма да се върна.

Тъгата си вместо теб ще прегърна...

Защо си тръгна?

 

Рана в сърцето ме изгаря,

дните минават и не заздравява.

На прозореца стоя в сълзи обляна.

Зная, само дума да ми кажеш, ще се върна, макар и да боли!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...