Може да ме плюете и ритате,

с викове да заглушите моя глас,

защо мълча, ако попитате -

защото няма да съм като вас.

Може да ме хвърлите в жаравата,

пепелта от мен да се превърне в кал,

делите житото от плявата

и го изгаряте без капка жал.

Може да ме гледате с презрение,

да разпъвате душата ми на кръст,

защото слаби за смирение

надигате юмруците си с мъст.

Тъй като ме гоните от "рая" си,

тръгвам кротко, тук и без това вони.

Само ми е жал, че тук до края си

оставате си гладни и сами.