Сърце, изпълнено с въпроси,
търсещо през планини отговори.
          ...
Знаеш, че няма изход, но продължаваш,
въпреки горчивината, нещо те крепи.
Силите бавно те напускат - гледаш едвам,
знаеш, че рано или късно ще те предам.
А копнежът остава в очите,
въпреки че едва гледаш от бодлите,
мислиш, че всичко ще се оправи,
че е трудно, но ще се справиш,
че обидата и болката ще забравиш.
Но тя ще изгаря твоето сърце,
всеки ден в гърба с нож ще те боде.
Горчивината е скрита в тръни,
които за отмъщение са жадни...
          ...
Очите за радост са жадни,
за осъщесвими мечти,
     а не илюзии.