Няма кой
И няма кой
И няма как
Сами сме в този мрак
А сърцето океан е
Раздирано от хиляди мечти
И дърпат ме повличат ме
Удавих се във тях почти
И няма кой
И няма как
Сами ще бъдем в този мрак
И душата дъното усети
Объркана трепери и крещи
Удавена не ще засвети
Тъй както светят нейните сълзи
И няма кой
И няма как
Сами завинаги във този мрак
И тялото разбира че всичко ще изгуби
Усеща болката как блъска
Раздира всяка негова страна
Ако и тя изчезне
Наистина ще съм сама
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислава Николова Все права защищены
